С тази екзотична храна, приличаща на „храна за папагалчета”, както се изрази съпругът ми, се запознахме сравнително наскоро. Индианците си го хапвали редовно, нищо че различните видове т.нар. амарант, виреят навсякъде по света, но останалата част от човечеството го считала (и продължава в по-голямата си част) за плевел (у нас това е познатият на селските деца щир). Да се чуди човек защо не сме опитали да го ядем, а упорито го изкореняваме, за да си го купим от чужбина. Но това е друга тема.
Освен че е изумително красиво растение (в мрежата можете да намерите снимки на цветовете му), семената му са много вкусни – леко сладникави, с аромат частично на червено цвекло и сварена царевица. Когато го сварите в съотношение 1 част амарант : 2 ½ части вода, ще видите, че отделя във водата лепкава субстанция, както би реагирал свареният ориз, който не сте измили предварително. Препоръчвам ви го горещо, ако и вие като мен не сте любители на брашното като сгъстител в ястията. Според мен амарантът се връзва в добра комбинация с всичко, което допуска вкус на ядки или е с някаква сладост като основна съставка. Специално моите експерименти ще продължават, а сполучливите ще споделям с вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар