ПАСТА С АМАРАНТ

Вече ви споделих, мили хора, че съм любител на новите и различни неща, особено когато това касае вкусовите ми възприятия. И така... Наскоро се запознах с новото ми „другарче” в кухнята – амарант, използван за свещена храна от любимите ми индиански племена от няколко хилядолетия. Прочетох, че е богат на витамини, аминокиселини, фибри и протеини и се завтекох към първия по-екзотичен магазин, за да се снабдя с въпросния амарант. Намерих го лесно и цената му беше доказателство за това (около ½ кг струва между 6 и 8 лева).

Дотук – добре! Но как за го сготвя? Рецептите, на които попаднах, не ми вдъхваха доверие – звучаха ми като направени от хора, нямащи нищо общо с латино-американската кулинарна култура. За съжаление, не знам испански език, който би ми помогнал да попадна на блогове, подходящи за моята изследователска цел. И така, противно на логиката, реших да експериментирам в посока Италия.

Заложих на факта, че амарантът имал лепкава текстура, каквато има и оризът. Като начало изпробвах да сваря в малко вода 1 с.л. амарант без никаква сол или други подправки, за да видя какво ще се получи. Резултатът беше много изненадващ и със странен вкус – между печена царевица и червено варено цвекло, от което сме махнали сладкия вкус. Странното съчетание между земя и печена царевица ми допадна. Реших да заложа на този вкус и да подредя нещо просто в съдовете си за готвене. Ето така се появи първият ми (успешен според момчетата ми у дома) експеримент с новия ни приятел – амаранта.

Продуктите, без които няма да можете:

• АМАРАНТ – ок. 2 с.л.
• Паста (макарони или спагети – дотук съм пробвала само с тях) – ок. 250 г
• Чесън – 4-5 скилидки
• Босилек – сух (1/2 с.л.) или пресен (10-12 листенца, ситно нарязяни)
• Кисело мляко – ½ кофичка
• Зехтин – 1-2 с.л.
• Сол – на вкус
• Щипка вдъхновение

Продуктите, без които ще можете:

• Ядки (орехови, бадемови, кедрови) – запечени на сух тиган и смлени в последствие
• Сирене (пармезан, грюер или краве)

Да запретваме ръкави:

1. Приготвяме пастата според указанията на опаковката – лично аз винаги добавям една идея зехтин във водата, в която варя пастата.
2. Докато приготвяме пастата, си представяме нещо хубаво за душата ни, вдъхваме го и се захващаме с домашното песто. Начукваме чесъна с една идея сол, добавяме босилека, зехтина и ядките (по избор – не съм пробвала с микс от тях). Ако имаме, добавяме и сиренето към тази смес.
3. Кипваме си вода, в която слагаме амаранта (съотношение амарант: вода=1:2 ½ ) и го варим не повече от 20 минути.
4. Пастата ни е сварена – отцеждаме я в гевгир и веднага разбъркваме с киселото мляко, в което сме разбъркали пестото си и сместа с амарант.
5. Поднасяме топло или студено – гарантирам, че и в двата случая е сочно и вкусно. Да ви е сладко!