ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ХЛЯБ С 4 ВИДА БРАШНО

Продуктите, без които няма да можете:

• Бяло брашно – 3 водни чаши
• Грахам пълнозърнесто брашно – 1 водна чаша
• Ленено пълнозърнесто брашно – 1 водна чаша
• Ръжено пълнозърнесто брашно – 1 водна чаша
• Смес от ядки (ръжени, овесени и пр.) – 1 водна чаша
• Мая – 1 кубче
• Сол – 2 щипки
• Захар – 1 щипка
• Зехтин (олио, разтопено масло)
• Усмихнато настроение – в огромни количества

Продуктите, без които ще можете:

• Яйца – 5 броя
• Мак – за поръсване

Ако има нещо, което ама хич не се получава, когато нямаш добро разположение на духа, то това е хлябът (и козунакът). Една и съща рецепта, една и съща фурна, ала различно настроение при месенето – и резултатът е с разлика от земята да небето.

Затова се запасете с огромно количество Любов, преди да се захващате с месенето.

Пресяваме в голяма, добре подсушена купа всички видове брашно. Разбъркваме добре. Добавяме сместа от ядките и пак разбъркваме. Слагаме в по-дълбок глинен съд кубчето мая, солта, захарта и 2-3 с.л. брашно. Добавяме толкова вода (със стайна температура!), че при разбъркване да получим гъста кашичка, която оставяме на топло да се надигне. Когато това се случи, правим кладенче в средата на брашното, сипваме сместа с маята, разбитите 4 яйца (със стайна температура!), мазнината (ако е разтопено масло, трябва да е със стайна температура!) и толкова течност (със стайна температура!), колкото да оформим меко тесто (около 1-2 водни чаши е течността, която може да бъде вода или прясно мляко).

Докато месим, си мислим за любим човек...

Оставяме на топло и завиваме купата с хавлия, сгъната на няколко ката, например. Отвреме-навреме проверяваме докъде е стигнало тестото, защото при отличен вариант може да тръгне да се разхожда.

Когато удвои обема си, премесваме 1-2 пъти и оставяме за 10-на минути отново да втаса завито в купата.

Сега вече си включваме фурната – на 200 градуса с обдухване. Приготвяме си и тавата, която застиламе с хартия за печене. Поръсваме артистично с мазнина по избор. Оформяме малки питчици, които да се побират като топчица в захлупените ни една връз друга шепи. Редим в тавата и леко приплескваме. Взимаме си подходящ нож и правим по 3 разреза върху всяка от питките. Разбили сме 5-то яйце с малко течност (всичко е на стайна тампература!), която отново е вода или прясно мляко. Взимаме си готварска четка (ако нямате такава, използвайте топка памук, но внимавайте да не останат власинки върху тестото), топим в сместа, мажем питките и ръсим с мак или сусам). Слагаме във фурната, къщата ни скоро ще заухае на вълшебство и след около 30 минути хлебчетата ни са готови. Проверяваме дали е така, като пробождаме всяка от тях с дървен шиш – трябва да излиза сух от хлебчетата. Поръсваме с пръски водичка и завиваме хлебчетата, както са си в тавата. След няколко минутки можете да хапвате с радост.

АМАРАНТ

С тази екзотична храна, приличаща на „храна за папагалчета”, както се изрази съпругът ми, се запознахме сравнително наскоро. Индианците си го хапвали редовно, нищо че различните видове т.нар. амарант, виреят навсякъде по света, но останалата част от човечеството го считала (и продължава в по-голямата си част) за плевел (у нас това е познатият на селските деца щир). Да се чуди човек защо не сме опитали да го ядем, а упорито го изкореняваме, за да си го купим от чужбина. Но това е друга тема.

Освен че е изумително красиво растение (в мрежата можете да намерите снимки на цветовете му), семената му са много вкусни – леко сладникави, с аромат частично на червено цвекло и сварена царевица. Когато го сварите в съотношение 1 част амарант : 2 ½ части вода, ще видите, че отделя във водата лепкава субстанция, както би реагирал свареният ориз, който не сте измили предварително. Препоръчвам ви го горещо, ако и вие като мен не сте любители на брашното като сгъстител в ястията. Според мен амарантът се връзва в добра комбинация с всичко, което допуска вкус на ядки или е с някаква сладост като основна съставка. Специално моите експерименти ще продължават, а сполучливите ще споделям с вас.

КИНОА

Киноата е от вкусните открития за нашето семейство. Запознахме се с този зърнен продукт преди около година (ще рече 2010), първо - защото вече го имаше на родния пазар и второ – защото твърде често го бях срещала в англо-езични рецепти, които звучаха добре. На мен ми допадна и фактът, че киноата е от древните храни на индианците, които аз дълбоко уважавам. Не на последно място е и фактът, че киноата съдържа желязо, калций и фосфор в количества, по-големи от същите в други зърнени култури. Въпросната вкусотия с аромат на ядки се приготвя в общи линии като ориза, а след няколко проби установих, че съотношението киноа : вода е 1:2. Продават я в бял и червен вариант, както и в комбинация с други варива. Можете да си купите киноа от специализираните за био продукти магазини.

ДОМАТЕН СОС

Продуктите, без които няма да можете:

• Домати – 3-4 броя средна големина

Продуктите, без които ще можете:

• Сол – на вкус
• Канела на прах – на върха на ножа
• Черен пипер – на вкус

Режете доматите на парчета, подходящи за съда, в който ще ги смилате. Аз лично използвам пасатор. Слагате вече смлените домати в подходящ за котлон съд без капак и включвате първоначално на най-високата степен, а когато сместа започне да бълбука, намалявате котлона на най-нисък градус, захлупвате не съвсем плътно и търпеливо чакате да изври водата. Минута преди да дръпнете от котлона, добавяте подправките и вече си имате приблизително 1 водна чаша домашно приготвен доматен сос.

СВИНСКО С ОРИЗ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Продуктите, без които няма да можете:

• свинска обезкостена плешка – ½ кг
• ориз – 2 водни чаши
• чушки (зелени) – 10-на броя средна големина
• лук (кромид, червен) – 2-3 големи глави
• доматен сос – 1 водна чаша
• олио – 2 с.л.
• сол – 1 щипка
• щипка радост

Продуктите, без които ще можете, но няма да е същото:

• соев сос – 2-3 с.л. за месото и 2 с.л. за зеленчуците
• КУРКУМА – 1 ч.л.
• вино (червено) – 1 водна чаша

Нарязвате си плешката на хапки и я мариновате с виното и соевия сос за поне час. Измивате ориза в сито, докато водата стане прозрачна и оставяте да се изцежда.

Режете чушките на парчета, приблизително равни по големина на хапките месо, и ги прехвърляте в чиния. Режете лука на полумесеци и го прехвърляте в отделна чиния. Сега е моментът да си направите и доматения сос (виж рецептата за ДОМАТЕН СОС).

Захващаме се със зеленчуците. Приготвяте си голям тиган, който слагате на котлон, включен на максимална степен. Веднага сипвате 1 с.л. олио. Когато мазнината започне да цвърчи, слагате чушките, 1 с.л. соев сос и бъркате много енергично, докато леко омекнат – обикновено това се случва за не повече от 1 минута. Веднага ги поставяте в дълбок празен съд и захлупвате. Връщате тигана на котлона и повтаряте същата процедура, но този път с лука.

След като отново изпразните тигана, изсипвате в него месото заедно с маринатата. Бъркате непрекъснато, след като течността заври. Когато месото леко побелее, изсипвате доматения сос и намалявате котлона на минимум. Захлупвате неплътно и отивате да пиете 1 чаша вино, да речем. Месото е готово, когато нишките му се отделят лесно при пробождане. Дърпате тигана от котлона и захлупвате плътно.

Ред е на ориза. Всеки вид ориз се готви различно, поради което не е лошо да погледнете какво пише на пакета на вашия ориз по отношение на съотношението ориз:вода, ако искаме да го сварим. За белия ориз съотношението в общи линии е 1 част ориз:2 части вода. Слагаме водата и солта в тенджера и включваме на най-висока степен котлона. Когато водата заври, сипваме ориза, разбъркваме и отново изчакваме завирането на водата. Намаляваме котлона (ако степените ви са 4 – на 1, ако са 6 – на 2, а ако са 9 – на 3 или 2), добавяме куркумата, разбъркваме за последен път и поставяме плътно капака. Оризът е готов, когато можете да стиснете между пръстите си 1 зрънце и то да е меко в средата, без твърди частици.

Да ви е сладко, приятели!!!

КУРКУМА

Куркумата е от семейство джинджифилови. Съществува във всички оттенъци между тъмно оранжево и червеникаво-кафяво, но в смления си вид е винаги с ярко жълт цвят.

Ако я прибавите към ориза, докато го варите, ще имате прекрасно на вкус и весело на външен вид вариво. Можете да го използвате в зеленчукови ястия, в супи и в тесто. Според "Аюр-веда" куркумата пречиства кръвта, подобрява храносмилането, полезна е при стомашна язва и диабет. При всички случаи е вкусно с нея.

ЧИМЕН

Чименът е от семейство бобови и логично върви на всякакви бобови ястия. Тази подправка се използва много в индийската кухня за направата на кърита, предястия и закуски. Има леко горчив вкус, така че не трябва да си прекалява с количеството му, както и с термичната му обработка, за да не стане горчивината основен мотив в приготвеното от вас. Чименът чудесно се връзва и със сарми - както лозови, така и зелеви.

Вляво е на прах, а вдясно - на зърна. Можете да си го купите както в специализираните за подправки магазини, така и в Карфур, например.

ПРЕСЕН БОБ С АМАРАНТ И КИНОА

Това е вторият ми опит за международна комбинация на продукти и вкусове (вж.  и рецептата за ПАСТА С АМАРАНТ). Харесвам ореховия привкус на киноата и реших да проверя какво ще се получи, ако я комбинирам с амаранта.

Продуктите, без които няма да можете:

• КИНОА – 1 част (примерно - 1 шепа)
• АМАРАНТ – 2 части
• Бял пресен боб – около 250 г
• Зелен пресен боб – около 250 г
• Чесън – 1 скилидка
• Доматен сос – 1-2 черпака
• Олио – 2-3 с.л.
• Сол – на вкус
• Вдъхновението, разбира се

Продуктите, без които вероятно ще можете:

• ЧИМЕН (на прах) – 1 с.л.

Чименът има леко горчив вкус, който се вписва перфектно към „ореховата” киноа и „земния” амарант. Но може би е хубаво да опитате в малки количества, преди да продължите с по-сериозни опити с тези екзотични продукти.

1. Покриваме боба с вряла вода и кипваме до полу-готовност на среден огън.
2. Взимаме си щипката вдъхновение...
3. Добавяме олиото за 1-2 минути, доматения сос и всичко останало. Изчакваме да кипне, намаляваме котлона на минимум, захлупваме и „забравяме” на котлона за около час, като от време на време разбъркваме.

Сервираме и топло, и студено. Знаете, че постните ястия имат тази собствена способност да са вкусни на всякаква температура

ПАСТА С АМАРАНТ

Вече ви споделих, мили хора, че съм любител на новите и различни неща, особено когато това касае вкусовите ми възприятия. И така... Наскоро се запознах с новото ми „другарче” в кухнята – амарант, използван за свещена храна от любимите ми индиански племена от няколко хилядолетия. Прочетох, че е богат на витамини, аминокиселини, фибри и протеини и се завтекох към първия по-екзотичен магазин, за да се снабдя с въпросния амарант. Намерих го лесно и цената му беше доказателство за това (около ½ кг струва между 6 и 8 лева).

Дотук – добре! Но как за го сготвя? Рецептите, на които попаднах, не ми вдъхваха доверие – звучаха ми като направени от хора, нямащи нищо общо с латино-американската кулинарна култура. За съжаление, не знам испански език, който би ми помогнал да попадна на блогове, подходящи за моята изследователска цел. И така, противно на логиката, реших да експериментирам в посока Италия.

Заложих на факта, че амарантът имал лепкава текстура, каквато има и оризът. Като начало изпробвах да сваря в малко вода 1 с.л. амарант без никаква сол или други подправки, за да видя какво ще се получи. Резултатът беше много изненадващ и със странен вкус – между печена царевица и червено варено цвекло, от което сме махнали сладкия вкус. Странното съчетание между земя и печена царевица ми допадна. Реших да заложа на този вкус и да подредя нещо просто в съдовете си за готвене. Ето така се появи първият ми (успешен според момчетата ми у дома) експеримент с новия ни приятел – амаранта.

Продуктите, без които няма да можете:

• АМАРАНТ – ок. 2 с.л.
• Паста (макарони или спагети – дотук съм пробвала само с тях) – ок. 250 г
• Чесън – 4-5 скилидки
• Босилек – сух (1/2 с.л.) или пресен (10-12 листенца, ситно нарязяни)
• Кисело мляко – ½ кофичка
• Зехтин – 1-2 с.л.
• Сол – на вкус
• Щипка вдъхновение

Продуктите, без които ще можете:

• Ядки (орехови, бадемови, кедрови) – запечени на сух тиган и смлени в последствие
• Сирене (пармезан, грюер или краве)

Да запретваме ръкави:

1. Приготвяме пастата според указанията на опаковката – лично аз винаги добавям една идея зехтин във водата, в която варя пастата.
2. Докато приготвяме пастата, си представяме нещо хубаво за душата ни, вдъхваме го и се захващаме с домашното песто. Начукваме чесъна с една идея сол, добавяме босилека, зехтина и ядките (по избор – не съм пробвала с микс от тях). Ако имаме, добавяме и сиренето към тази смес.
3. Кипваме си вода, в която слагаме амаранта (съотношение амарант: вода=1:2 ½ ) и го варим не повече от 20 минути.
4. Пастата ни е сварена – отцеждаме я в гевгир и веднага разбъркваме с киселото мляко, в което сме разбъркали пестото си и сместа с амарант.
5. Поднасяме топло или студено – гарантирам, че и в двата случая е сочно и вкусно. Да ви е сладко!

ТРОЙНО ПРЕДЯСТИЕ – РУЛО ОТ ШУНКА, ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ СЪС СИРЕНЕ (И ОЩЕ НЕЩО) И ГРИЗИНИ

Скъпи приятели, рецептата за това предястие ми хрумна по една проста причина: видях нещо подобно на витрината в един магазин и цената на 1 бройка беше 2,40 лева, което ми се стори твърде скъпо! Разгледах внимателно рулото от шунка с някакъв пълнеж и смело се запътих към щанда с невакумирани колбаси. Поръчах 10 резена Пражка шунка от бут, като общата им цена беше, познайте колко? – 2,50 лева. Та да минем на продуктите за предястието 3 в 1, което на финала изглежда така:

РУЛО ОТ ШУНКА

Шунка – толкова резена, че да имате по 2 бр. на човек

Кашкавал (по-мек), за да може да се навива, без да се чупи – аз се спрях на сиренцата за хабургери. Ако вземате друг вид сирене/ кашкавал, трябва да си отрежете такъв резен, че да е по-тънък от шунката и да я покрива почти изцяло.

Лютеница (от средните бурканчета) – без допълнителни подправки, защото ще ги слагаме ние

Магданоз – на вкус

Лютив червен пипер – на вкус

Кимион (млян) – на вкус

Кориандър (млян) – на вкус

Още нещо – на вкус 

Клечки за зъби или коктейлни клечки

Режем си на ситно магданоза и заедно с останалите подправки го слагаме в лютеницата – по-удобно е за разбъркване, ако предварително изсипете лютеницата в отделен съд. Както се досещате, разбърквате докато получите еднородна смес.

Взимаме си равна чиния или дъска и сядаме, за да ни е удобно на крачетата. Пускаме си хубава музика. Пием глътка кафе, което предварително сме си направили.

Поставяме на тази плоскост резен шунка с широката част към нас. Редим 1-2 парчета кашкавал/ сирене. Мажем от сместа върху кашкавала, но оставяме около 1 пръст ненамазани краищата на шунката, за да не “прелее”, когато започнем да навиваме рулата. Навиваме до възможно най-тънки рула и набождаме с клечки на няколко места, за да остане рулото цяло. Готовите рула подреждаме в отделен съд и слагаме в хладилника. Когато сервираме, режем на такива парчета, че всяко да си има клечка.

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ СЪС СИРЕНЕ (И ОЩЕ НЕЩО)

Към месното руло е редно да направим и нещо леко, в случая – вегетарианско. Ето защо си набавяме следното:

Чушки – зелени (трябва да има поне по 2 бр. на човек)

Сирене

Кисело мляко

Яйца – твърдо сварени

Домат – попарен във вряла вода, след което рязко изстуден под течаща вода (ако имате лед, можете да си приготвите за целта купа със студена вода, в която да го сложите)

Копър – на вкус

Чесън – според сезона (пресен или стар)

Черни маслини – за украса

ЗАБЕЛЕЖКА: Препоръчвам сместа да се приготви предишния ден и да престои в хладилника, защото добива по-голяма плътност.

Приготвяме си по-голяма купа, в което слагаме дебел резен сирене. Натрошаваме го с вилица на не много ситни парчета. Добавяме толкова кисело мляко, че сместа да заприлича на много гъст крем. Междувременно сме си измили яйцата и сме ги сложили да се варят. Режем на ситно чесъна, копъра и обеления домат, чието семе сме отстранили предварително (можем в последствие да го използваме за друго ястие, изискващо домати при готвенето му). Разбъркваме всичко много добре, докато се разпредели равномерно и вкарваме в хладилника поне за 1-2 часа.

Когато решим да слагаме масата разполовяваме добре измитите чушки, изчистваме ги от семките и режем на по-големи хапки – размерът им трябва да е достатъчен, че да побере 1 супена лъжица от сместа. Върху сместа на всяко парче поставяме по 1 маслинка за украса и контраст.

ГРИЗИНИ

Бутер тесто – голяма опаковка (напоследък са се появили и в по-малка разфасовка)

Подправки – каквито ще ви допаднат върху гризини

Мляко (прясно) – за намазване

Яйце – 1 брой (сурово), от което ще ви трябва жълтъкът (по принцип, ако нямате яйце, може и без него, но ще загубите приятния златист цвят на крайния продукт)

Четчица за намазване

Първо си пригответе плоска тава и я застелете с хартия за печене – аз лично я използвам почти за всичките си печива, първо защото няма как да ви загорят и второ, защото впоследствие измивате тавата си с едно изплакване.

Като начало ви трябва голям и удобен за точене на кори плот. Вадите бутер тестото и разстилате. Няма да го точите, но си пригответе остър нож и много бързо изрежете дълги лентички с приблизителна дебелина на показалеца ви (стига да е със сравнително нормален размер). На края направете 1 разрез, перпендикулярен на предишните и в идеалния център на бутер кората. Сега извивате лентичките само в една посока, за да ви се образуват спирали, и редите веднага в тавата, като си оставяте разстояние между тях, защото знаете, че бутер тестото ще бухне. Като си наредите всички спирали, си приготвяте сместа за намазване – разбивате жълтъка с малко прясно мляко (1-2 с.л.) и преливате в малка купичка. Взимате си четчицата, топите в сместа и мажете обилно всички спирали. Идва ред на подправките – аз използвах босилек и готварска чубрица. Ръсите обилно и пъхате тавата в предварително загрята фурна (градусите за бутер тесто са обозначени на всеки пакет с такова съдържание). Готови са за по-малко минути от посочените от производителя градуси, защото са по-тесни от обичайните продукти от бутер-тесто. Вадите от фурната, изчаквате ги да поизстинат и аранжирате във водни чаши или по друг начин, какъвто ви хрумне.

Да ви е сладко, мили приятели!!!